Често натрапчивите мисли са напълно нормални. Въпреки това, ако страдате от повтарящи се, фрустриращи мисли и те пречат на вашето ежедневие, то може да се касае за някои психични разстройства.
По-долу ще разкрия връзката на натрапчивите мисли с шест от разстройствата, при които те са общ симптом:

Тревожност
Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Депресия
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Биполярно разстройство
Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)
Натрапчиви мисли и тревожност
Хората, диагностицирани с ОКР, обикновено страдат от по-графични, по-насилствени или по-неподходящи мисли, а тези с тревожност често са погълнати от нежелани мисли от по-малко интензивен (но не по-малко нежелан!) калибър.

Хората с генерализирано тревожно разстройство (ГТР) често са особено склонни да се безпокоят за безопасността на член от семейството. Хората със социално специфична форма на тревожност (като социална фобия) често изпитват затруднения да забравят моментите, когато са допуснали грешка, казали са или са направили нещо глупаво.

Когато човек с тревожност е изправен пред внезапна и нежелана мисъл, той често предприема най-лошите възможни действия: превръща я в обсесия в опита да я избие от ума си и по невнимание й дава сила, която тя е нямала преди.

Натрапчиви мисли и ОКР
Натрапчивите мисли са основен симптом на ОКР и почти всички, диагностицирани с това разстройство страдат от тях. Това може да бъде описано по следния начин: Имате някои мисли или усещания, които не ви харесват. “Защо имам тези странни, болни, отвратителни, нежелани мисли?

Тези мисли водят до онова, което Лейхи нарича негативна оценка на мислите — смятате, че има нещо нередно във вас, заради това, че имате тези мисли и че не бива да ги имате. Може да решите, че носите отговорността да адресирате тези мисли, като ги контролирате и избягвате, или като търсите успокоение в други.

Това, което различава хората, страдащи от ОКР, от останалите по отношение на натрапчивите мисли, е тяхната реакция, която всъщност причинява проблемите. Ето списък с най-честите натрапчиви мисли — неща като загуба на контрол, извършване на нещо насилствено, сексуални актове, – които около 90% от хората съобщават, че са имали поне веднъж или два пъти в живота си. Разликата между повечето хора и тези с ОКР е, че първите са “леко притеснени” от мислите, докато вторите често са крайно обезпокоени от тях. Натрапчиви мисли и депресия
Хората, страдащи от тревожност и ОКР, не са единствените, които имат натрапчиви мисли; хората с депресия също са склонни към тях.

Повтарящите се внезапни мисли често водят до депресия, особено когато са твърде депресивни. Тези повтарящи се депресивни мисли са известни като руминация или мисловно предъвкване. Когато хората руминират, те се съсредоточават върху проблематична мисъл, поведение или друг проблем, който ги тревожи. Те обикновено се връщат към проблема отново и отново, непрекъснато се опитват да измислят решение, но никога всъщност не го правят.

Натрапчивите мисли, които може да има някой, който страда от депресия, включват:

Оценява всичко в крайности (т.е. вижда всичко в черно и бяло).
Винаги вижда негативното и очаква най-лошото да се случи.
Предъвква мисловно конкретно лошо преживяване и генерализира всички подобни преживявания в бъдеще.
Мисли твърде много (напр. анализира прекалено).
Опитва се да чете умовете на другите или приема, че знае какво мислят или какви са техните намерения.
Предсказва, че ще се случи нещо лошо и приема тази прогноза като “съдба”.
Увеличава всички възприемани пренебрежения или обиди.
Счита натрапливите си мисли за верни и фактически.
Чувства отговорност за неща, които не са в неговия контрол, и предполага, че ще се случи най-лошото.
Тези мисли могат да превземат ума на някого, да възпрепятстват неговата обективност и да му попречат да види истината за ситуацията, че това са само мисли, че те не са непременно верни и че не отразяват действителността.
Натрапчиви мисли и ПТСР
Хората с ПТСР също могат да имат натрапчиви мисли, които да са свързани с паметта за травмиращото събитие и да са ретроспекции на самото събитие.

Можем да мислим за този симптом на ПТСР като “да бъдеш заклещен в миналото” — хората с този проблем имат затруднения да забравят какво се е случило с тях, а мозъкът им непрекъснато го припомня чрез натрапчиви мисли, спомени, ретроспекции и кошмари. Любопитно е, че мозъкът може да предизвиква точно същите усещания в тялото на страдащия, които той е чувствал по време на събитието – това му пречи да го остави в миналото.

Тези натрапчиви мисли вкарат човека в състояние на “силна тревога” или така нареченото състояние “бий се или бягай”. Той е в пълна готовност и в постоянна власт на хормоните, които мозъкът освобождава, когато засече опасна ситуация.

Натрапчиви мисли и биполярно разстройство
Хората, диагностицирани с биполярно разстройство, също могат да страдат от натрапчиви мисли и обсесивно мислене. Общите приблизителни изчисления сочат, че поне една пета от хората с биполярно разстройство страдат от натрапчиви, обсесивни мисли.

Това създава т.нар. ефект “колелото на хамстера в мозъка”, при което страдащият се въвлича в различна мания всяка седмица или дори всеки ден, и я преследва, докато не изникне друг проблем.

“Това е почти като… хората взимат лопатата, започват да копаят и нямат търпение да видят какво ще открият, но в крайна сметка се вкопчват в мислите си и преди да се усетят вече са дълбоко в капана на нищото. Всички неща, за които първоначално са били ентусиазирани, просто не са там.”
Тези обсесивни мисли и тревоги имат неприятни последици — смущения в съня, диви прищевки или дори лошо, вредно или дисфункционално поведение. Всичко това отнема цялото внимание на страдащия, който не може да се фокусира.

Натрапчиви мисли и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)
Горното вероятно звучи твърде познато на всеки, който е диагностициран със СДВХ или има любим човек с този проблем.

Класическият симптом на СДВХ е затруднение в съредоточаването на вниманието, дори когато няма очевиден източник на разсейване. Мнозина от страдащите преживяват натрапчиви, повтарящи се или смущаващи мисли.

Проучване по този въпрос установява, че участниците със СДВХ имат значително по-тревожни и стресиращи мисли от тези без синдрома. Първите докладват за наличието на значително повече мисловно предъвкване. Това сходство на симптомите предизвиква голямо припокриване между СДВХ и ОКР, което затруднява поставянето на точната диагноза.

В случай, че откриете една или повече от посочените причини е препоръчително да потърсите професионална помощ

– Потиснат/а съм и не изпитвам радост от живота.
– Чувствам тъга и самотa.
– Чувствам липса на вътрешна подбуда, желания, усещам се непрекъснато изтощен/а или на ръба на силите си.
– Намирам се в една обременяваща преходна ситуация (напр. хронична болест, смърт на близък, развод, раздяла, злополука, …), която е трудна за преодоляване.
– Чувствам се болен/а или имам болки, въпреки че лекарите твърдят, че съм органично здрав/а и изследванията доказват същото.
– Често ме измъчват мисли и чувства, които не смея да споделя ( срам, вина, ненавист, празнота, отчужденост,…)
– Понякога мисля за самоубийство.
– Имам връзка, която много ме обременява.
– Имам понижена концентрация и успеваемост.
– Заради децата ми се чувствам трайно на ръба на силите си.
– Имам появяващи се отново проблеми в контакта с другите хора (напр. на работното място).
– Пристрастен/а съм към алкохол, наркотици, хазарт, чистене и др.
– Чувствам се вътрешно принуден постоянно да мисля и върша едно и също, при все че това много ме ограничава.
– Желая да използвам по-добре възможностите си, но не знам как.
– Имам проблем със сексуалността си.
– Нерешителен/а съм и това ме измъчва.
– Често усещам неспокойствие, раздразнителност, гняв и напрежение.
– Без очевидна причина получавам сърцебиене или страх, че ще умра.
– Изпитвам страхове, които ме натоварват и ограничават: от контакт с околните, от авторитети, изпити, от големи пространства или тесни помещения и др.
– Детето ми често реагира агресивно или е тъжно и затворено в себе си. Има проблеми в контакта с връстниците си.