Паник атаки – когато умът влиза в авариен режим

Паник атаката идва внезапно – като вълна, която залива тялото с усещания, трудно подлежащи на контрол или обяснение.
Сърцето блъска в гърдите, дишането се затруднява, замайва ти се, крайниците треперят, а умът влиза в авариен режим – сякаш се случва нещо животозастрашаващо.

Тогава се появява мисълта:
„Ще припадна. Ще получа инфаркт. Ще полудея.“
Тази автоматична мисъл е като искра – тя запалва цялата физиологична буря. Тялото започва да следва сценарий, в който вярва, че трябва да се спасява.

Тук се включва катастрофичното мислене – всеки телесен сигнал се превръща в заплаха:

• Стягане в гърдите? „Инфаркт.“

• Виене на свят? „Губя контрол.“
  Колкото повече се наблюдаваш, толкова по-силно расте усещането, че нещо ужасно предстои.

В този момент започваш да се страхуваш не само от симптомите, а и от самия страх. Това е т.нар. симпатизираща антипатия – колкото повече се опитваш да избегнеш паниката, толкова по-силно я предизвикваш.

В терапията ще ти помогна:

• да разпознаваш автоматичните мисли, които отключват атаката;

• да прекъснеш катастрофичния сценарий, преди да се разгърне;

• да прилагаш техники за дишане и стабилизация, които овладяват физиологичната реакция още в началото;

• да използваш парадоксално намерение – подход, при който спираш да се бориш със страха и го посрещаш с осъзнатост.
  Така паниката губи силата си.

Използвам доказани в световната практика методи от когнитивно-поведенческата терапия, интегрирани с подходи за работа с тялото и емоцията. Не лекуваме симптома изолирано – работим в дълбочина, за да върнем усещането за сигурност, стабилност и контрол.