Начало · Статии · Публикувана в Основни

Защо отлагам важните неща и как да спра да се обвинявам за това

Имате задача, която е важна. Знаете кога е срокът. И въпреки това подреждате бюрото, проверявате телефона, отговаряте на писма, които могат да почакат. Вечерта идва и с нея — познатото чувство на вина: „Пак не го направих. Какво ми става?“

Ако това Ви звучи познато, не сте сами. И почти сигурно не сте мързеливи. Отлагането рядко е проблем с времето. Много по-често то е начин да избягаме от неприятно чувство.

Какво всъщност избягваме, когато отлагаме

Когато се вгледаме по-внимателно, зад отлагането обикновено стои едно от следните неща:

• Страх от провал. Докато не сте започнали, все още не сте се провалили. Задачата остава „потенциално перфектна“.
• Перфекционизъм. Ако резултатът трябва да е безупречен, всяко начало изглежда недостатъчно добро — и е по-лесно да не започнете.
• Неяснота. Задача, която не знаете откъде да хванете, предизвиква напрежение. Мозъкът търси облекчение в нещо по-просто.
• Умора и претоварване. Когато ресурсите Ви са изчерпани, отлагането понякога е сигнал, че нямате сили, а не че нямате воля.
• Скрито несъгласие. Понякога отлагаме неща, които всъщност не искаме да правим, но не си позволяваме да го кажем.

Затова съветите „просто се стегни“ рядко помагат. Те добавят още самокритика към чувството, от което човек и без това бяга.

Капанът на самообвинението

Колкото повече се упреквате за отлагането, толкова по-тежка става задачата. Тя вече не е просто задача — тя е доказателство, че „нещо не е наред с Вас“. А от такова доказателство всеки би искал да избяга. Така кръгът се затваря: отлагане, вина, още по-силно желание да не мислите за задачата, ново отлагане.

Първата стъпка е да смените въпроса. Вместо „Защо съм такъв?“ попитайте: „Какво точно ми е неприятно в тази задача?“ Отговорът често изненадва.

Малки стъпки, които помагат

• Направете първата стъпка смешно малка. Не „ще напиша доклада“, а „ще отворя файла и ще напиша заглавието“. Началото е най-трудно; след него често следва още.
• Работете за кратко и с ясен край. 20–25 минути с таймер, след това почивка. Знанието, че ще спрете, намалява съпротивата.
• Позволете си „достатъчно добро“ първо копие. Чернова, която съществува, е по-ценна от идеален текст, който е само в главата Ви.
• Назовете чувството. „Тревожа се, че няма да се справя“ е по-лесно за понасяне от неясното напрежение без име.
• Обърнете внимание на съня и умората. Ако отлагате почти всичко, може би проблемът е изтощение, а не дисциплина.

Кога е добре да потърсите специалист

Струва си да поговорите с психолог, когато отлагането:

• започне да заплашва работата, следването или финансите Ви;
• е съпроводено с постоянна тревожност, безсъние или чувство на безсмисленост;
• продължава месеци, въпреки че сте опитвали различни начини;
• е част от по-широко усещане, че „не сте достатъчни“.

Понякога зад упоритото отлагане стоят тревожност, депресивно състояние или изтощение. Те се нуждаят от разбиране и подкрепа, не от още повече натиск.

Как работим заедно

В консултацията не Ви давам списък с „техники за продуктивност“. Заедно търсим какво точно поддържа отлагането при Вас — страх, перфекционизъм, умора или вътрешен конфликт. Когато механизмът стане ясен, промяната вече не изисква насилие над себе си. Работя с когнитивно-поведенчески и аналитичен подход: първият помага с конкретни стъпки в ежедневието, вторият — с разбирането откъде идват изискванията, които сте наложили на себе си.

Консултациите са присъствено в кабинета ми в Пловдив, ул. „Преслав“ 28, или онлайн, на български и руски език.

Ако искате да спрете да воювате със себе си и да започнете по-спокойно, обадете се на 0894 012 341 или ми пишете през страницата за контакти.

Андрей Мреницов — психолог и аналитичен психотерапевт

Андрей МреницовПсихолог и психотерапевт · ул. „Преслав“ 28, Пловдив и онлайн · 0894 012 341