Родителите често усещат, че „нещо не е наред“, много преди да могат да го назоват. Детето става затворено, раздразнително, не иска да ходи на училище или спи лошо. Понякога това е нормална фаза на израстването. Друг път детето носи товар, с който не може да се справи само. Тази статия ще Ви помогне да различите едното от другото – и да знаете какво да направите.
Нормална фаза или сигнал за помощ
Струва си да потърсите консултация, когато промяната при детето:
- продължава повече от няколко седмици;
- се задълбочава, вместо да отшумява;
- пречи на училището, съня, приятелствата или отношенията в семейството;
- е рязка и не можете да я свържете с конкретна причина.
Признаци, на които да обърнете внимание
В настроението
- честа тъга, плач или раздразнителност;
- изблици на гняв, непропорционални на повода;
- постоянни страхове и притеснения, които детето не може да „изключи“;
- изказвания като „нищо не ме радва“ или „не ставам за нищо“.
В поведението
- затваряне в себе си, отказ от приятели и занимания, които преди е обичало;
- отказ да ходи на училище, чести болки в корема или главата без медицинска причина;
- рязък спад в успеха;
- бягство в екраните, от които не може да се откъсне;
- повтарящи се ритуали – проверяване, миене, подреждане – които не може да спре.
В тялото и съня
- трудно заспиване, кошмари, нощни събуждания;
- промени в апетита;
- внезапни епизоди на сърцебиене, задух и силен страх – възможни паник атаки.
В отношенията
- силна социална тревожност – страх да говори пред класа или да се среща с връстници;
- повтарящи се конфликти у дома;
- тормоз в училище или онлайн.
Кога не трябва да се чака: ако детето говори за смърт или самонараняване, ако има следи от самонараняване, признаци на употреба на вещества или отказва да се храни – потърсете веднага детски психиатър или спешна помощ (112).
Как да говорите с детето
- Изберете спокоен момент – разходка, пътуване с колата, без бързане и без публика.
- Говорете за наблюдения, не за обвинения: „Забелязвам, че напоследък спиш по-малко и не излизаш. Как си?“
- Слушайте повече, отколкото съветвате. Детето трябва да усети, че не го съдите.
- Предложете помощ, без да я налагате: „Понякога помага да поговориш с някой извън семейството. Искаш ли да опитаме?“
Как помагам конкретно
Работя с деца от 10 години и с тийнейджъри – присъствено в кабинета в центъра на Пловдив или онлайн. Ето как протича помощта:
1. Може да започнем с разговор само с Вас
Ако детето още не е готово да дойде или не сте сигурни дали е нужно, първата среща може да бъде само с родителя. Изясняваме какво наблюдавате, откога и как да подходите към детето, за да не се почувства притиснато.
2. Среща с детето – в неговия ритъм
С 10–12-годишните говорим чрез конкретни ситуации от ежедневието им – училище, приятели, вкъщи. С тийнейджърите разговарям като с млад възрастен, с уважение към самостоятелността им. Целта е детето да усети, че тук може да говори свободно.
3. Конкретни умения, които детето използва веднага
- как да разпознава тревогата в тялото и да я успокоява;
- какво да прави, когато страхът го спира – пред класа, на контролно, с връстници;
- как да изразява гнева и тъгата с думи, вместо с изблици или затваряне;
- как да се справя с натрапчиви мисли и ритуали, вместо да им се подчинява.
4. Вие като родител не оставате встрани
Получавате насоки как да подкрепяте детето у дома: какво да казвате, какво да избягвате, как да реагирате при криза. Разговорите на детето с мен остават поверителни, а Вие получавате обща информация за напредъка. При риск за безопасността винаги Ви уведомявам.
5. Ясна граница кога е нужен лекар
Не предписвам лекарства. Ако преценя, че е нужна медицинска оценка, ще Ви насоча към детски психиатър.
Повече за формата на работа, участието на родителите и първата среща ще намерите на страницата Психолог за деца и тийнейджъри в Пловдив.
Какво се променя
- Детето говори по-открито за това, което преживява.
- Тревогата, гневът и избягването намаляват.
- Училището, сънят и приятелствата постепенно се нормализират.
- Вие знаете как да помагате, вместо да се чувствате безсилни.
Често задавани въпроси
Ако детето не иска да дойде? Не го насилвайте. Започнете с консултация само за Вас – ще обсъдим как да подходите.
Означава ли посещението при психолог, че детето е „болно“? Не. Навременната помощ е грижа, а не диагноза.
Работите ли с деца под 10 години? Не. Работя с деца от 10 години и с тийнейджъри.
Може ли срещата да е онлайн? Да – особено тийнейджърите често се чувстват по-спокойно в позната среда.
Направете първата стъпка
Притеснявате ли се за детето си? Обадете се на 0894 012 341 или изпратете запитване. Можете да дойдете първо сами – ще изясним заедно от какво има нужда детето и как да започнем.
*Автор: Андрей Мреницов – психолог и аналитичен психотерапевт, Пловдив, 16 години професионален опит.*