От какво се получава паник атака – начини за разпознаване на атаките

Паническата атака представлява внезапен пристъп на силен страх или тревожност, който може да възникне дори когато няма непосредствена опасност. Тя често е придружена от сърцебиене, задух, треперене и усещане, че предстои нещо страшно. Преживяването е изключително неприятно, но самата атака обикновено достига най-високата си интензивност за кратко време и постепенно отшумява.

Хората често търсят от какво се получават паник атаките, защото пристъпите могат да изглеждат необясними. Причината обикновено не е един отделен фактор, а съчетание от биологична предразположеност, начина, по който човек възприема телесните усещания, натрупан стрес и определени житейски обстоятелства.

Какво може да предизвика паник атака?

По време на пристъп естествената реакция на организма при опасност се активира прекалено силно, въпреки че реална заплаха може да няма. Ускоряват се пулсът и дишането, мускулите се напрягат, а вниманието се насочва към възможни признаци на опасност.

Силен или продължителен стрес, загуба на близък, конфликт, претоварване, недоспиване и голяма житейска промяна могат да повишат вероятността от атака. При някои хора пристъпът се появява след прекомерна употреба на кофеин, енергийни напитки, алкохол или други вещества. Понякога обаче конкретен отключващ фактор не може да бъде установен.

Погрешното тълкуване на телесните усещания също може да поддържа пристъпа. Ако ускореният пулс бъде възприет като доказателство за инфаркт, страхът се засилва, пулсът се ускорява още повече и се създава затворен кръг.

Как се разпознават паник атаките?

Една паник атака обикновено започва внезапно. Сред възможните признаци са:

ускорен или силно усещан пулс;
стягане и болка в гърдите;
задух или усещане за задушаване;
треперене и изпотяване;
замайване или слабост;
изтръпване на ръцете и краката;
топли или студени вълни;
гадене и стомашен дискомфорт;
усещане за нереалност;
страх от припадък, загуба на контрол или смърт.

Според психолога Андрей Мреницов повечето пристъпи продължават между 5 и 20 минути, макар че понякога могат да се задържат по-дълго. Част от тези симптоми се срещат и при други здравословни проблеми. Затова първа или необичайно силна атака не трябва автоматично да бъде определяна като паника без медицинска оценка.

Каква е разликата между паник атаки и паническо разстройство?

Изолирани паник атаки могат да възникнат при силен стрес, тревожно разстройство или друго психично или физическо състояние. Единичният пристъп не означава непременно диагноза.

За паническо разстройство може да се мисли, когато атаките се повтарят неочаквано и човек изпитва продължителен страх от следващ пристъп. Той може да започне да избягва градски транспорт, магазини, срещи, пътувания или места, на които преди е преживял паника. Диагнозата се поставя от лекар или специалист по психично здраве.

Първа помощ при паник атака

Ако пристъпът вече е познат и лекар е изключил други причини, човек може да остане на безопасно място и да насочи вниманието си към бавно, спокойно дишане. Полезно е издишването да бъде плавно, без насилствено поемане на прекалено много въздух.

Страдащият може да си напомни, че усещанията са временни и ще отшумят. Фокусирането върху конкретни предмети, звуци и допир в настоящия момент също може да намали чувството за нереалност. Близкият човек трябва да говори спокойно, да остане наблизо и да избягва обвинения или заповеди от типа „просто се успокой“.

При нова или силна болка в гърдите, припадък, тежък задух, необичайни симптоми или съмнение за спешно състояние трябва незабавно да се потърси помощ на телефон 112.

Паник атаки – лечение

При паник атаки лечение се определя според честотата и тежестта на пристъпите, придружаващите заболявания и влиянието им върху ежедневието. Основните методи са психотерапия, лекарства или комбинация между тях.

Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациента да промени начина, по който тълкува усещанията на тревожност. Част от терапията може да бъде постепенно и контролирано излагане на безопасни телесни усещания или ситуации, които предизвикват страх. Целта е човек да разбере, че те могат да бъдат понесени, без да настъпи очакваната катастрофа.

Лекарят може да назначи антидепресант, а в определени случаи и друго лекарство. Медикаментите не трябва да се приемат, сменят или прекратяват самоволно. Бензодиазепините могат да намалят симптомите бързо, но крият риск от привикване и зависимост и обикновено се използват само за ограничен период по лекарска преценка.

Народно лечение на паник атаки

Търсенето на народно лечение на паник атаки често отвежда до чайове от лайка, маточина, валериана, лавандула или пасифлора. Някои от тези растения традиционно се използват за отпускане и подпомагане на съня, но няма достатъчно доказателства, че могат самостоятелно да лекуват паническо разстройство.

Продуктите, рекламирани като билкови хапчета за паник атаки, също могат да имат нежелани реакции и да взаимодействат с антидепресанти, успокоителни, лекарства за кръвно налягане и други медикаменти. „Натурален“ не означава автоматично безопасен. Преди прием е необходима консултация с лекар или фармацевт, особено при бременност, кърмене или хронично заболяване.

Заключение

Паническите пристъпи могат да бъдат силно плашещи, но се повлияват от подходящо лечение. Психотерапията, а при необходимост и медикаментите, могат да намалят честотата и силата им. Информацията в статията не замества медицински преглед.

Понякога първата стъпка е просто да поговорите.

Ако разпознавате себе си в прочетеното или преминавате през труден период, можете да потърсите подкрепа от психолога Андрей Мреницов. Попълнете формата за контакт, за да обсъдите възможност за индивидуална консултация.

От какво се получава паник атака – начини за разпознаване на атаките